Ранна желязна епоха (първата половина на I хилядолетие пр. Хр.)

Жените от това време сами изпридали нишките за тъканите, от които правели платове за дрехите си. Използвали лен, коноп и вълна. За да закопчават отделните части на дрехите си, когато те не били зашити, използвали едно ново откритите – фибулата. Фибулата прилича на съвременната безопасна игла и, тъй като се оказала много удобен аксесоар, я използваме и до днес. През ранната желязна епоха фибулите били големи, което ни подсказва, че и тъканите са били по-плътни и груби в сравнение със съвременните. Били изработвани от бронз, по-рядко – от желязо. Вероятно древната дреха е била съставена от една или две части плат, кръстосан на гърба, а краищата му се прикрепяли с фибулите на предната част на тялото, над гърдите. С фибула може да се е закопчавала и долната част на полата, ако е била без шев.
Освен фибули, тракийките носели и многобройни украшения за главата, тялото и облеклото си. Носели косите си спелетени на малки плитки, украсени с малки бронзови спиралки; шиите си украсявали с огърлици от бронзови спирали или тръбички, глина или камък. Най-високо оценени били огърлиците от кехлибарени зърна (вкаменена смола от иглолистни дървета), който бил смятан за лечебен и символ на слънцето. На ръцете си носели големи гривни от спираловидно навити метални ленти или тел, също изработени от бронз. Със спирали били украсени и бронзовите им пръстени.

Късна желязна епоха (втората половина на I хилядолетие пр. Хр.)

Жените все още продължавали да носят дрехи, изработени от лен, коноп, вълна и козина, които допълнително боядисвали и бродирали. Същевременно модата се и изменила. Както пишат древните автори, траките предпочитали пъстрите платове платове, а през зимата носели топли и дебели дрехи. Знатните дами обаче получавали като дарове и фини тъкани и дрехи от по-близки и далечни места. Върху един наколенник от Златиница са изобразени две жени. Изправената носи дълга дреха, украсена с хоризонтални триъгълници. Подобна е и дрехата на седналата жена. Косите им са къси, пригладени назад, пристегнати с диадеми или ленти. Обувките им са много интересни – високи, с връзки отгоре и със заострени, извити нагоре върхове. Върху канички от Рогозен и чаша от Луковит виждаме друг вариант на дреха, чиято горна част е кръстосана в областта на гърдите. Единият край покрива дясното рамо и минава под мишницата на лявата ръка, а другият покрива лявото рамо и провисва надолу. Прическите са варианти на дълга коса, разделена на път в средата и сплетена на две плитки. На една апликация от Летница пък виждаме трети модел дреха – дълга до глезените рокля, с ръкави до лакътя.
Много интересен е фактът, че тракийките често са се татуирали. Гръцките художници, които рисували върху керамични съдове, често показват тракийките с татуировки върху ръцете, врата и краката, понякога – и върху части от лицето.
Тракийките през този период, особено знатните дами, освен да следват своите местни традиции, силно се увличали по гръцката мода. Как изглеждали гръцките дрехи, явно са били много модерни!
Носели се три вида гръцко женско облекло: пеплос, хитон и химатион. Пеплосът се правел от правоъгълно вълнено парче плат, което обхваща тялото и оставя ръцете открити. Над раменете то се захващало с игли. Хитонът се правел от две правоъгълни, зашити отстрани парчета плат (да стане като цилиндър) и се закача отгоре с редици от копчета или шев. После се пристягал с колан през кръста или през гърдите и раменете. Химатионът е едно парче плат, което се увива около тялото по различен начин, като оставя едната ръка свободна. С хитон и химатион е облечена например жената, вероятно съпруга на знатен тракиец, изобразена в Казанлъшката гробница.

Римска епоха (I – III в. сл. Хр.)

С включването на Балканите в огромната Римска империя постепенно навлязла и римската мода сред траките. Повечето дрехи на римляните били от вълнени платове, като понякога били използвани и по-редки платове, като например лен от Египет, памук от Индия или коприна от Китай.
Основната мъжка дреха била туниката, която обикновено стигала до коленете. Представлява две правоъгълни парчета плат, зашити едно за друго или едно по-голямо правъгълно парче плат, прегънато на две и зашито от двете страни, като се правели разрези за главата и ръцете.
Римлянките носели туники, по-дълги от тези на мъжете. Женският вариант на тази дреха бил направен от широк плат, от който се оформяли дълги до лактите ръкави. Обикновено това били две правоъгълни парчета плат, зашити заедно, но вместо шев при раменете, както при мъжката туника, те били захващани на няколко места, като увисването на дрехата между отделните захващания придавало характерния вид на ръкавите. Докато мъжете носели бели туники, жените избирали платове в различни цветове. Ленените и копринените платове били в пастелни тонове, докато при вълнените можели да се открият по-ярки нюанси. Така женските туники имали ивици, оцветени в пурпурно, небесносиньо, зелено, жълто, восъчножълто, или с цвят на аметист, лешник или бадем.
Столата била считана за символ на женското облекло, както тогата при мъжете. Тя била носена само от омъжените жени (матрони), които я обличали винаги над туника с дълги до лактите ръкави. Вместо да бъде високо препасана под гърдите, столата била пристягана на кръста или на ханша.
От края на III в. сл. Хр. насетне добила популярност и женска дреха, наречена далматика. Тя имала дълги, широки ръкави и не се пристягала с колан. Обикновено стигала до глезените и била украсена с ивици и бродерии по цялата си дължина и около китките. Изображение в гробница от Силистра, датираща от IV в. сл. Хр., показва знатна дама от това време, облечена с кафява туника, върху която носи далматика в бяло, зелено и златисто, а главата ù е покрита с воал или забрадка. Нейните прислужници са облечени с далматика в червено и светлокафяво.
Като мъжете, така и жените са носели и наметала, които да ги предпазват в студено и лошо време. Представлявали дълги парчета плат, които се увивали около тялото и се захващали на едното рамо с безопасна игла (фибула).